Лятната градина говори за творчество и скрита красота, съществуващи заедно. Тя не е перфектно подредена, а дива, жива и постоянно променяща се. Като душата на човек.
Израстването ѝ често се случва по хаотични и неочаквани начини и вместо да изисква съвършенство, тя се нуждае от търпение и грижа. Точно както балеринките на „Виргиния балет“.
Растежът ѝ се случва тихо под повърхността, преди да стане видим.
Любовта възрастява по-добре от страха или правилата. В лятната градина, както и в балетната зала има свобода, тайнственост и доверие в един по-голям замисъл. И дори да е трудно да приемем това, защото търсим ясни отговори и проста справедливост, природата ни учи, че растежът и смисълът невинаги са подредени и незабавни.
Цветята, разцъфващи сред преплетени растения, са надеждата. Лятната градина е вяра — доверие, че красота и живот могат да надделеят над всичко.